Политическите промени в България след септември 1944 г. стартират продължителен процес на изземване и унищожаване на идеологически неподходящи за властта книги, което се осъществява от различни държавни органи до началото на 1990 г. Определени са библиотеки, в които книгите не се изземват: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, някои от регионалните библиотеки, библиотеките на БАН и на научно-изследователските институти, библиотеките при висшите училища, както и някои ведомствени библиотеки. В тях се формира „специален фонд“, недостъпен за повечето читатели, но националното книжовно наследство е съхранено.
Организацията на този фонд в Университетската библиотека отговаря на нейния академичен дух. Въпреки разпоредбите забранените книги остават в общия фонд на Университетската библиотека, като повечето от тях са отбелязани с цветен сигнатурен етикет, а каталожните им картички са извадени от читателските и служебните каталози и организирани в картотека.
Сравнителният анализ на картотеката с официалните списъци с инкриминирани издания показва, че някои от забранените заглавия са без обозначителен етикет и са използвани свободно. По данни на дългогодишни библиотечни специалисти в Университетската библиотека изданията от секретния фонд не са спирали да се ползват от преподавателите. Въпреки това достъп не е осигуряван на всеки. Споделят се и случаи, в които книги от този фонд не са предоставяни на читатели, които ги търсят по причини, различни от научни изследвания.
Изложбата показва книги от реконструирания секретен фонд, организиран като виртуална колекция от 1413 заглавия. В дванадесет изложбени витрини книгите са подредени тематично – философия, религия, политика, икономика, право, военно дело, художествена литература, чуждоезични научни издания, история, показани са най-старите и последните инкриминирани издания.
Виртуалната колекция със забранените в периода на социализма книги в Университетската библиотека е пример за невидимо наследство, което свидетелства от една страна за културната репресия и свързаната с нея цензура в този период, но и за ролята на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ като пазител на научното познание.
Изложбата, подредена във фоайето на Централната университетска библиотека, може да бъде разгледана до края на м. януари 2027 г.