„Дайте ми библиотека и аз ще създам университет”
Създадена едновременно с Висшето училище в София през 1888 г., първата Университетска библиотека в България и до днес играе важна роля в развитието на българската наука и образование като най-голямата научна библиотека в страната. Основател на библиотеката е първият ректор проф. Александър Теодоров-Балан. Първоначално библиотеката е разположена в една стая в сградата на софийската Първа мъжка гимназия на ул. „Московска” №49, където е настанено и самото Висше училище. Основополагащият библиотечен фонд от 4 243 библиотечни единици се формира от сбирката на ученическото дружество “Познай себе си” при закритата Петропавловска семинария в Лясковец, дублетните екземпляри, получени от Софийската народна библиотека, и дарения от български книжарски фирми. През втората учебна година се отпускат значителни средства за увеличаване на книжния фонд и се открива студентска читалня. През 1889 г. управлението на библиотеката е възложено на проф. Любомир Милетич. Учредява се Библиотечен комитет, а през 1900 г. се приема първият правилник на Университетската библиотека. Само шест години след създаването си през 1894 г. в годишния рапорт на ректора на Университета е посочено, че библиотеката притежава фонд от близо 15 000 библиотечни единици и е „съставена от най-добрите съчинения на немски, френски и руски език по историко-филологически и физико-математически дисциплини”.
От 1903 г. до 1936 г. директор на Университетската библиотека е акад. Стоян Аргиров, основоположник на българското библиотекознание. В продължение на 33 години той изгражда библиотеката на Алма матер като модерна европейска институция. Особена загриженост той проявява за устройването на справочния апарат на Университетската библиотека като необходимо условие за съвременно библиотечно-информационно обслужване. Под неговото пряко ръководство и с активното му участие се съставят азбучният и систематичният каталог на библиотеката.
Системното набавяне на новоизлязла българска печатна продукция започва след 1925 г., когато Университетската библиотека е включена в обсега на Закона за депозита. Важен момент в развитието на библиотеката е откриването на 16 декември 1934 г. на сградата на Университетската библиотека. Това е повратен момент не само в развитието на библиотеката, но и за развитието на библиотечното дело в страната. Първата библиотечна сграда, по-късно обявена за исторически, архитектурен и културен паметник, предоставя най-добрите за времето си условия за развитие на библиотеката.
В периода между двете световни войни фондът на библиотеката нараства изключително интензивно, като се обогатява и с ценните личните библиотеки на бележити български учени. Между тях са колекциите на проф. Боян Пенев (1882-1927), проф. Иван Шишманов (1862-1928), доц. Райко Горанов (1869-1940), проф. Атанас Иширков (1868-1937), проф. Любомир Милетич (1863-1937), проф. Антон Шоурек (1857-1926), проф. Йосиф Ковачев (1839-1898) и др., а дарителството се превръща в традиция.
Втората световна война прекъсва функционирането на библиотеката. Част от фонда и каталозите са евакуирани. При бомбардировките над София през март 1944 г. са унищожени 15 000 тома. От 1945 г. библиотеката отново е отворена за своите читатели. През 50-те години на XX в. се оформя съвременният облик на Университетската библиотека като единен библиотечен комплекс, състоящ се от Централна университетска библиотека и мрежа от 28 филиални библиотеки. Усилията на различните ръководства и на библиотечните специалисти, работили през годините, са насочени към изпълнение на основните библиотечни приоритети – научно комплектуване на многоотраслов фонд в съответствие с политиката на развитие и научната стратегия на Софийския университет ”Св. Климент Охридски” и осигуряване на библиотечното и научно-информационното обслужване на преподавателите, студентите и докторантите.
Днес библиотеката на Алма матер има важна и значима роля. Тя е втората по големина българска библиотека, притежаваща фонд от над 2 686 121 библиотечни единици, първата автоматизирана библиотека в страната и първата българска библиотека, която успешно завърши процеса на конвертиране на традиционните каталози и разполага с действащ електронен каталог, съдържащ повече от 1 170 000 библиографски записи.