1888
Основава се първата университетска библиотека в България. На заседание на Съвета на преподавателите на новооткрития Висш педагогически курс председателят Александър Теодоров-Балан съобщава, че Министерството на просвещението е направило разпореждания да се отделят от Софийската народна библиотека “всички полезни за библиотеката на курса дубликати”, с което да се “положи първата основа на тая библиотека, необходима за учители и ученици”.
1888–1889
Съставя се първият инвентарен дневник, който включва книгите, набавени през първата учебна година.
1889
Полагат се основите на библиотечния фонд. Съставя се първият списък от 44 чужди периодични издания, за които библиотеката се абонира. Постъпват първите дарения – Библиотеката на ученическото дружество “Познай себе си” и дубликатите от Народните библиотеки в София и Пловдив. Осъществена е покупка на книги и периодични издания за 10 000 лв. Формира се библиотечен фонд от 2577 заглавия в 4243 тома.
В рапорта си председателят на Съвета на преподавателите Ал. Теодоров-Балан в края на първата учебна година (1888/89 г.) определя приоритетите на библиотеката:
– да събира и съхранява “българската книжнина до възможната степен пълна”;
– да събира и съхранява чуждата литература като “най-важна част от фонда на библиотеката”.
11 септември
Любомир Милетич е избран за библиотекар от Съвета на преподавателите.
Създава се библиотечна сбирка към Физико-математическия факултет с начален фонд подарените от Физико-математическото дружество (основано 1880 г.) 160 тома книги и 26 заглавия списания, от която по-късно се формират институтските библиотеки по математика, физика и химия.
По предложение на проф. М. Драгоманов се поставя началото на многоекземплярно комплектуване на учебна литература.
1890
Въвежда се азбучен каталог във вид на книга.
1890/91
Открива се читалня за студентите.
1891
Основава се библиотеката при създадения през същата година Институт по естествена история.
1892
Създава се библиотечна сбирка към Юридическия факултет, от която впоследствие се обособяват семинарните библиотеки към специалностите във факултета.
1894
Основава се библиотечна сбирка при Астрономическата обсерватория на Висшето училище, открита същата година, която дава началото на днешната библиотека по астрономия.
Излиза от печат:
Един български ръкопис от ХVІІ век в Пражкия музей. Средец, държ. печ. 32 с.
Авт.: Стоян Аргиров
Отпеч. от Периодическо сп. на Бълг. книж. дружество. 1893, кн. ХLІV
1896
3 август
Академическият съвет за пръв път взема решение за установяване на книгообменни връзки с чуждестранен партньор – Руският археологически събор.
24 октомври
Академическият съвет приема оставката на Л. Милетич и му изказва благодарност за “труда и старанията, които е полагал за библиотеката”.
1 ноември
В “Правилника за Висшето училище в София” (глава VІ, т. А §§ 66–73) за пръв път се регламентира дейността на библиотеката. В началото на всяка учебна година на първото заседание на Академическия съвет се избира Библиотечен комитет (§§ 69).
1897
Основават се семинарните библиотеки към историческия и философския семинар.
Начало на изграждане на първата централизирана библиотечна мрежа в страната. Приемат се правилници за вътрешната уредба на факултетите, които регламентират дейността на семинарните и институтските библиотеки и ги определят като “част от общата библиотека на Висшето училище”.
1 декември
Стоян Аргиров е командирован (като директор на Народната библиотека в Пловдив) от МНП за уреждане на библиотеката на Висшето училище.
1898
Излиза от печат:
Ръководство за уреждане народни, общински, ученически и частни библиотеки. Пловдив,
Книж. В. И. Калайджиев, 1898. ІІІ,122 с.
Авт.: Стоян Аргиров
Под ръководството на Стоян Аргиров започва редакция на основния карточен каталог.
1899
Закупени са личните библиотеки на преподавателите във Висшето училище – украинеца проф. Михаил Драгоманов и швейцареца Алфред Оден.
Основава се библиотеката по геология при Минералого-геологическия институт от проф. Георги Златарски.
1900
16 февруари
Приема се първият библиотечен правилник.
Основава се библиотеката по география при Географския семинар от проф. Анастас Иширков.
1902
Поставя се началото на библиотечна сбирка към Катедрата по политическа икономия при Юридическя факултет.
1903
Петнадесет години след създаването й, библиотеката притежава фонд от 23 447 заглавия в 44 281 тома и според А. Теодоров-Балан “тя е между всички библиотеки в България първа по големина на инвентара си и едничка по негова състав”.
Основава се библиотеката по педагогика с начален фонд педагогическата литература от библиотеката на Философския семинар.
1904
Въз основа на редактирания основен каталог започва изработването на азбучен и систематичен карточен каталог на твърди фишове с размер 11/9 см. по системата на Стадерини. Описанията са по правилата от “Ръководството” на Ст. Аргиров, съгласувани с пруската инструкция от 1889 г.
1907
Завършен е азбучният каталог.
1909
Основава се библиотеката на семинара по класическа филология.
Обособява се библиотеката по геохимия към Минерало-петрографския институт.
1912
Открива се книговезница за подвързия и реставрация на библиотечните книги.
Излиза от печат:
Из находките ми в светогорските манастири Хилендар и Зограф. София, 1907. с. 219-238
Авт.: Стоян Аргиров
Отпеч. от Периодическо списание. Кн. 68
Основана е библиотеката на Семинара по сравнителна литературна история.
1916
Завършен е систематичният каталог. Съставен е по схема, изработена от Ст. Аргиров въз основа на класификационната схема на библиотеката на Брюкселския свободен университет.
3 юли
Академическият съвет приема Правилник за Университетската библиотека.
1918
С откриването на Медицинския факултет се поставя началото на библиотеките към него.
1921
С откриването на Агрономо-лесовъдния факултет се поставя началото на неговата библиотека.
1922
Акад. Стоян Аргиров е назначен за “директор” на Университетската библиотека
1923
Основават се Богословският факултет и неговата библиотека и Ветеринарно-медицинският факултет и библиотеката му.
1924
Основава се библиотеката при Института по германска, френска и английска филология.
1925
Библиотеката е включена в обсега на “ Закона за депозита” с правото да получава по един екземпляр от националната издателска продукция.
Академическият съвет взема решение за обособяване в Университетската библиотека на фонд “Българско възраждане”.
1926
15 февруари
С решение на Академическия съвет се регламентира участието на Университетската библиотека в международната организация на библиотеките за взаимно заемане на книги.
1927
9 март
Академическият съвет приема нов Правилник за Университетската библиотека.
август
Дора Габе-Пенева дарява на Университетската библиотека личната библиотека на проф. Боян Пенев – 4814 съчинения в 6657 тома.
1929
Лидия Шишманова дарява на Семинара по сравнителна литературна история личната библиотека на проф. Иван Шишманов – 2323 съчинения в 2388 тома.
1933
септември
Университетската библиотека се премества в новата сграда, построена по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.
1936
Излиза от печат:
Каталози на библиотеката. Устройство. Наредба. Ползуване. София: Софийски унив.,1936. 44 с.
Авт.: Стоян Аргиров
1 декември
За директор на Университетската библиотека е назначен Кирил Сеизов, преподавател от Физико-математическия факултет.
1937
Открива се печатница под административното ръководство на директора на Университетската библиотека. Започва изграждането на новите каталози (азбучен и систематичен) на фишове с международния формат 7.5 X 12.5 см.
1938
Започва отпечатването на фишове за книгите на филиалните библиотеки. В Централната библиотека се изработва своден азбучен каталог за книгите в две поредици (кирилица и латиница).
Съветската легация организира изложба на руската книга в Университетската библиотека. Книгите от изложбата – 4000 тома са подарени на библиотеката.
1941/1942
Изработва се първият фишов азбучен каталог на списанията, получавани в Централната библиотека и филиалните библиотеки, с функции на своден каталог.
1942
Излиза от печат:
Из находките ми в светогорските манастири Хилендар и Зограф. Продължение. [Отпеч. От Списание на Бълг. Акад. На Науките и изкуствата. Кн. LХІІІ.]. София: Държ. Печ., 1942. 22 с.
Авт.: Стоян Аргиров
1943
Започва издаването на библиографската серия – Библиография на изданията на Софийския университет. 1904 – 1942. София: Университетска печатница, 1943. 366 с.
Авт. : Асен Ст. Ковачев
1943 – 1946. Университетска печатница, 1947. 31 с.
1947 – 1955. Наука и изкуство, 1956. 108 с.
Авт. : Юлиана Василева, Тодор Попилиев
1956 – 1965. СУ “Кл. Охридски”, 1969. 322 с.
Авт. : Юлиана Василева
1966 – 1970. СУ “Кл. Охридски”, 1975. 245 с.
Авт. : Юлиана Василева
1971 – 1975. СУ “Кл. Охридски”, 1979. 257 с.
Авт. : Юлиана Василева
1976 – 1980. СУ “Кл. Охридски”, 1988. 342 с.
Авт. : Здравка Орешкова-Завялова, Пенка Трошанова, Цветанка Кирова-Георгиева
1944
януари
Евакуирани са каталозите, справочната сбирка и част от книжните фондове.
март
По време на въздушно нападение в приземния етаж на библиотеката попада бомба и унищожава 15 000 тома.
Библиотеката притежава фонд от 330 581 тома .