St. Kl.Ohridski Logo


Глаголица

За глаголицата   Библиография   Сравнителна таблица на глаголическите букви  
Кинематика на глаголическите букви


За глаголицата

Глаголицата е първата славянска азбука. Названието й идва от думата глаголъ 'дума', като това название е възникнало късно в Хърватско. Има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица по името на нейния създател Константин-Кирил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през IX век.

Доказателствата, че глаголицата е била създадена от Константин-Кирил са следните: 1. Глаголицата е оригинална азбука. Начертанията на буквите, техният състав и тяхната подредба показват, че създателят на тази азбука е бил запознат с различни буквени системи и е бил отличен познавач на византийската писменост. Същевременно той е бил отлично подготвен филолог, който е съумял да създаде нова оригинална азбука, вътрешно организирана върху определени лингвистични принципи; 2. Глаголицата отразява звукови особености, някои от които днес срещат в т. нар. рупски български говори - тракийски, родопски, източномакедонски. Такива говори са по тип и запазените славянски говори от Солунско. 3. В ранните глаголически ръкописи се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на Кирил и Методий в западнославянски говорни области; 4. "Сказание за буквите" на Черноризец Храбър свидетелствува, че първата славянска азбука е била създадена от Константин-Кирил Философ. Списъкът на буквите в "Сказанието", който се възстановява по най-древни по текст преписи, съвпада по състав с най-ранните запазени абецедари (азбуки) - Преславския, Мюнхенския, Парижкия Abecenarium Bulgaricum, както и със запазените старобългарски творби с акростих.

Техниката на писане на глаголичексите букви е уникална - линиите се състоят от слети една в друга чертици, всяка от които има посока от ляво на дясно или от горе на долу.

Буквите в глаголицата имат свои имена, повечето от които биват приети и за кирилските букви: азъ, боукы, вeди, глаголъ, добро, естъ и пр. Буквите имат и числена стойност - първите десет за единиците, вторите - за десетиците, третите - за стотиците. Има разлика в означаването на числа в глаголицата от една страна и в гръцката азбука и кирилицата - от друга. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.

Глаголицата е имала широко разпространение в България след идването на Кирило-Методиевите ученици. С глаголица се е пишело във всички старобългарски книжовни средища. С глаголица или с глаголица и кирилица са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица. В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата. Отделни откъси или думи, писани с глаголица се откриват в кирилски ръкописи до XIV в.

Библиография
Сравнителна таблица на ранните глаголически букви
Glagolitic Alphabet 1       Glagolitic Alphabet 2      

Таблицата е изготвена от Татяна Славова

Кинематика на глаголическите букви

Из изданието на проф. Иван Добрев "Глаголическият текст на Боянския палимпсест. Старобългарски паметник от края на XI в век".


 

Copyright 2002-2004 © by Bibliotheca Slavica Team